АНТОН СТАНКОВ: КОЙ МОЖЕ ДНЕС ДА СЕДНЕ НА КРЪГЛАТА МАСА? РОСЕН РАШКОВ ЗА ВЛАСТТА НА НАРОДА.

КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА ИЗБОРИ И НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ, НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ В ИЗБОРНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.

ОРГАНИЗАТОРИ: НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ "СИГУРНОСТ", ДВИЖЕНИЕ "ДОЙРАН - 2025" И НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "НАРОДЕН СУВЕРЕНИТЕТ"

Антон Станков, бивш министър на правосъдието, каза, че темата за свикване на Велико народно събрание стои много остро. По думите му сегашната протестна вълна е добре да бъде канализирана политически, да бъде употребена положително и да даде плод. Свикването на Велико народно събрания, ако спазваме закона, може да се свика с решение на обикновеното Народно събрание. Великото народно събрание, съгласно Конституцията, в извънредни случаи изпълнява функциите на обикновено Народно събрание. Ако остане една година, кой ще осъществява контрол върху изпълнителната власт, попита Станков. Виждаме недостатъците на местното самоуправление, на съдебната власт с неудачни промени, които доведоха до блокаж. Проблемите чукат на вратата, а в политически план трябва да се мисли по-стратегически, трябва да сме наясно с правните механизми, да бъдем честни към Конституцията, добави Станков.

Народният суверенитет за мен е светая светих, сакрално за всеки българин, защото оттам тръгват основните права, но този обществен договор отдавна ги няма, каза адв. Росен Рашков. В момента насреща не се получава нищо, тъй като се оказва, че тези права са само една фикция, защото народът не може да решава въпроси, които би трябвало да може да решава, добави той. България не е питана никога дали искаме да влезем в ЕС или в НАТО. По думите му няма въпрос, по който да не може да бъде питан българският народ. Сегашният парламент, който е нелегитимно избран, ще трябва да решава за предложенията, които ние ще направим. Ако сега изберем Велико народно събрание, този купен вот ще е същият и резултатът ще е същия, каза още адв. Рашков и посочи, че е привърженик на машинно и електронно гласуване.

Видео - https://youtu.be/7L3zEKdVFag

България и Италия подписаха споразумение за създаване на военен център в Кабиле. България и Италия ще създадат съоръжения във военния район Кабиле. Споразумението беше подписано от министъра на отбраната Атанас Запрянов и неговия италиански колега Гуидо Крозето във военновъздушната база Безмер.
И двамата отбелязаха, че подписаното споразумение бележи началото на изграждането на съвместни съоръжения в Кабиле. Предстои да бъдат разработени допълнителни технически споразумения.
Според плановете, над 3000 войници могат да бъдат концентрирани в Кабиле за защита на източния фланг на НАТО. ‼️‼️‼️

Как украинският конфликт удря по Балканите

Въпреки гръмките изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп за възможността за скорошно сключване на някаква „сделка“ между страните в конфликта, реални признаци за пробив в украинското урегулиране засега не се виждат. Преговорният процес остава фрагментиран и противоречив, а самият конфликт продължава да генерира нестабилност далеч извън пределите на Украйна – включително на Балканите, които традиционно първи усещат последиците от геополитическите кризи в Европа.

Ситуацията около сръбската компания NIS и българската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ се развива по сходен сценарий. И в двата случая наблюдаваме съчетание от външен политически натиск, удари по руски активи, разклащане на горивните пазари и опити на националните елити да лавират между изискванията на Вашингтон и Брюксел, от една страна, и обективните икономически реалности – от друга.

На този фон информацията за възможно участие на унгарската нефтогазова компания MOL в съдбата на NIS изглежда за Сърбия почти оптимален изход. Това е голям регионален играч от страна членка на ЕС, когото трудно може да си представим в ролята на „враг“ за Брюксел и Вашингтон. Руското участие формално изчезва, санкционният натиск отслабва, а предприятието запазва своята работоспособност. Не е случайно, че на 17 декември президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че преговорите между руската страна и „една голяма компания“ за продажбата на контролния пакет акции на NIS са в заключителна фаза – прозрачен намек за MOL.

Важно е и това, че Унгария и Сърбия са свързани с особени, доверителни отношения. Виктор Орбан и Александър Вучич не крият близостта на политическите си подходи, а Будапеща не се стреми да превръща Белград в инструмент на антируската политика. За Сърбия това е принципно важно: да излезе изпод санкционните рискове, без да къса връзките си нито с Москва, нито с Брюксел.

По-тревожна изглежда ситуацията в България. Парламентът прие решение за фактически държавен контрол върху активите на „Лукойл“, прикривайки се с риторика за „национална сигурност“, при положение че до 80% от горивния пазар на страната е обвързан с руско суровинно снабдяване. България разполага с минимални горивни запаси, което превръща политическото решение в потенциален спусък за социална криза.

Вътрешнополитическата картина в София само засилва хаоса. Следва да се отбележи, че съвсем наскоро в страната се проведоха масови протести, предизвикани от вътрешни социално-икономически причини – недоволство от корупцията, повишаването на данъците и подготовката за преминаване към еврото. Техни инициатори бяха студентски и граждански движения.

В резултат превратът в страната не успя, включително благодарение на контрадействията на партия „Възраждане“, чиито представители също излязоха по улиците и поеха инициативата. В резултат пробрюкселското правителство подаде оставка и сега отново се очертават парламентарни избори, които предварително се очаква да се проведат в края на март – началото на април 2026 г.

За Балканите това изглежда като нагледен пример за това до какво водят подмяната на понятията и хибридните заплахи от страна на Запада.

Междувременно, както следва от изтичания на информация и задкулисни сигнали след серия закрити руско-американски и американско-украински контакти в Маями, продължава ожесточен пазарлък около бъдещата архитектура на сигурността в Европа.

В тези условия закономерно отново се повдига въпросът за възможните площадки за преговори между президентите на САЩ и Русия – Доналд Тръмп и Владимир Путин. Сред потенциалните локации се посочват Русия, Унгария, Турция, Беларус и други държави. Би било желателно и нашата България да бъде сред тях, но при сегашните условия това е невъзможно.

Следва продължение...

Продължение...

Обсъжда се и форматът на тристранни срещи с участието на Украйна, но съмненията в легитимността на сегашната киевска власт обективно не предвиждат участието на Зеленски в тези преговори.

Именно тук все по-ясно се проявява позицията на Минск. Беларус разполага с уникален опит в посредничеството, поддържа работни контакти с всички ключови участници в конфликта и географски се намира между противостоящите страни. Не е изключено именно тя да стане площадка за подписването на евентуално мирно споразумение. За президента Александър Лукашенко това би било политически значимо събитие, а за региона – шанс за деескалация.

Показателно е, че американският експерт Скот Ритър в ефира на словашкото радио slobodnyvysielac.sk посочи, че мирно споразумение, подписано именно в Минск, може да отговаря и на интересите на Русия като стратегически съюзник на Беларус. Въпреки това, както подчертаха анализаторите по време на предаването, решаващият фактор продължава да бъде ситуацията по линията на бойното съприкосновение.

Накрая не може да не се отбележи предпазливото оживление на беларуско-американските контакти. Всичко това само потвърждава: търсенето на изход от украинската криза отдавна е излязло извън рамките на двустранните американско-руски контакти и все повече изисква гъвкави, регионално балансирани посреднически решения, изгодни не само за големите играчи.

Джулиан Асанж подаде официална жалба, с която настоява за наказателно преследване на ръководството на Нобеловия комитет. Това е същият комитет, който разглежда и след това присъжда „Нобеловата награда за мир“ с мнозинство от гласовете.

Припомняме, че тазгодишният лауреат, по някаква неизвестна причина, беше войнствено настроената, избягалата членка на Националното събрание на Венецуела Мария Корина Мачадо.

Джулиан Асанж смята, че решението на „Нобеловия комитет“ трябва да бъде класифицирано като помощ във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, а плащането на паричния компонент на наградата трябва да бъде класифицирано като финансиране на престъпна дейност.

Жалбата, позовавайки се на исторически документи, подробно описва как през 1895 г. Алфред Нобел ясно е определил критериите, по които трябва да се присъжда наградата за мир.
Действията на лауреата за 2025 г. Мария Корина Мачадо, която открито подбужда САЩ към военна агресия срещу Венецуела, пряко противоречат на всички тези условия. По този начин организационният комитет нарушава волята на основателя на наградата и трябва да бъде подведен под отговорност.

Но сериозно се съмнявам, че това ще има някакъв ефект. На тази жена не е присъдена наградата за мир, а по-скоро обратното!
🤯В такива времена живеем!

https://news.1rj.ru/str/SwissVatnik/52826

🇪🇺 Европа се готви за война с Русия зад затворени врати – Виктор Орбан

„Коледа ще бъде без война, но заплахата не е отминала“, заяви унгарският премиер по TV2, подчертавайки, че „в Европа тече подготовка за война зад затворени врати“ с Русия.

▪️Според него това се доказва от резултатите от срещата на върха на ЕС в Брюксел, където повечето страни, с изключение на Унгария, Словакия и Чехия, решиха да предоставят на Украйна безлихвен заем от 90 милиарда евро за две години за финансиране на войната срещу Русия.

Орбан смята, че тази стъпка води до ескалация на конфликта и увеличава риска от директен сблъсък между ЕС и Русия.

https://news.1rj.ru/str/OstashkoNews/199904